Чинчила

Чинчилата спада към семейство Чинчилови (Chinchillidae). Нейна родина са високите планини на Южна Америка (Аржентина, Перу, Чили, Боливия).

На външен вид чинчилата прилича на катерица, но ушите и рунтавата ѝ опашка са по-малки. Чинчилата живее между 15 и 20 години.Със сивкава,бяла или черна козинка.Големи черни очи и бяло коремче.

Чинчилите са любвеобвилни животни, които обичат да ги галят и да им говорят нежно. По този начин те се привързват към своите собственици. Много са игриви и обичат да се закачат, когато не им се обръща достатъчно внимание. Също така са и доста любопитни. Не хапят освен ако не ги подразниш с нещо.

Една чинчила се храни толкова често, колкото има нужда. Яде люцерна, сушени плодове, ядки и сено. В по-добре заредените зоомагазини може да се намери храна за чинчили, която включва изброените по-горе продукти. Също така те пият и вода, но много малко. Не миришат и не правят много боклуци.

Името си чинчилата е получила от индианското племе чинча, което още преди няколко столетия е използвало изключително красивата кожа на тези гризачи за облекло.

Чинчилите са нощни животни, така че те ще бъдат най-активни през нощта. Не е изключено да са по активни - призори или по здрач. Във всеки случай чинчилите трябва да са в относително спокойствие през деня. Чинчилите предпочитат да бъдат хранени по едно и също време и ако им се промени хранителният режим те изпадат в стрес. Понеже те са много игриви се нуждаят от голяма клетка, в която да има място и да се крият. Високите температури се отразяват зле на чинчилите и затова трябва да се внимава температурата, при която ги отглеждате да не е по-висока от 20 С.

Чинчилите са с много чувствителна храносмилателна система и всяка смяна в диетата им трябва да е постепенна. Храната на чинчилите трябва да е богата на влакнини и бедна на мазнини, за предпочитане е да се хранят със специална готова храна за чинчили.

Клетката, в която се отглеждат чинчили трябва да е голяма на няколко нива и да има в нея малка ваничка пълна с пресят пясък и 10% талк, в която те да се къпят. Тази “баня” им е нужна, за да се поддържа в отлично състояние тяхната козина.